Транспортиране

Морските свинчета не обичат преместванията и пътуванията, затова е добре това да трае възможно най-малко време. За транспортирането са подходящи затворени картонени кутии или такива като за пътуване на котки например. В кутията задължително трябва да има вентилационни отвори. Внимавайте много зимно време като пренасяте свинчето да не го простудите. Ще е добре да опаковате кутията с топла тъкан, без да запушвате отворите и да сложите голямо количество слама или памук вътре. Лятото внимавайте да не прегреете животинчето, като отворите малко кутията (едва ли ще иска да избяга някъде) и не оставяйте кутията на слънце. По време на пътуването дръжте кутията на колене и я клатете възможно най-малко. Ако пътуването ще е дълго, сложете храна и сено в кутията за да може свинчето да се подкрепи, в случай на огладняване. След като го донесете вкъщи веднага го сложете в предварително приготвената клетка и не го безпокойте поне 2-3 дена. Нещо нормално е след транспортировка свинчето да е уплашено и да отказва храна ден два...просто му оставете време да се окопити.

Избор на животното и определяне на пола

Свинчето може да се купува (взема за отглеждане) от 4-6 седмична възраст. За това време малките изцяло преминават на самостоятелно хранене и вече нямат нужда от майчиното мляко. Когато си избирате животинчето

внимателно понаблюдавайте поведението му. Здравите животни са подвижни и жизнерадостни. Ако свинчето се е свило в ъгъла на топка и не мърда - това е лош признак. Когато сте си набелязали бъдещия любимец, внимателно го огледайте. Здравите животинчета имат ясни и незамъглени очи, лъскава козина, чисти и без корички по краищата уши, около носа няма сълзене или гнойни отделения. Козината не трябва да има плешиви места. Характерни за морските свинчета са зоните без козина зад ушите, наподобяващи триъгълници. Може да има и неокосмени участъци около подмишниците - това е нормално и не бива да ви смущава. Добре се вгледайте обаче в зоните около ушите. При свинчетата често се срещат насекоми Trichodectidae.

Това са едни паразити с дължина около 1 мм, които живеят в козината и са доста подвижни. Хранят се с кожни пори, секрети от потните жлези а понякога и с кръв. Те предизвикват треска у свинчетата. Ако животинчето е заразено с тях, те могат да се забележат именно на зоните без козина около ушите. Ако свинчето има въшки ще можете да видите гнидите прикрепени в корените на козината.

Здравите морски свинчета има лъскава козина, ясни очи и са добре охранени.

Здравото свинче винаги е добре охранено. То диша равномерно, без хрипове, задъхвания или свирукане. За да го проверите приближете го до ухото си и се вслушайте в дишането му. Също вижте дали не страда от стомашно разстройство. Просто огледайте козината му отзад около аналното отверстие. Тя трябва да е суха и чиста. Задължително питайте с какво са го хранили досега, и когато го донесете вкъщи като начало го хранете със същото, което е яло досега и постепенно го научавайте на нови храни. 

Ако не мислите да се занимавате с развъждане, по-добре да си вземете за отглеждане само едно морско свинче. При тези животни еднакво добре се опитомяват както мъжките, така и женските. Така или иначе, свинчето в природата е стадно животно и сами в клетката ще скучаят. За да не се случва това, просто трябва да му обръщате достатъчно внимание- да го взимате на ръце, да му говорите, да го пускате на разходка. 

Как се определя пола на морското свинче? 

За да определите пола на свинчето, трябва да го обърнете по гръб. Малко над аналното отверстие има още едно много по-малко отверстие. Ако внимателно натиснете и дръпнете настрани би трябвало да се покаже върха на половия член, ако животинчето е мъжко. При възрастно животинче това става много по-лесно, тъй като половата система вече е много по-добре развита. Не е възможно да определите пола по наличието на цицки, тъй като при свинчетата те са еднакви както при женските, така и при мъжките. 

Мъжко                 Женско

                                                      

Мъжко

Клетката и нейното разполагане вкъщи

Клетките за морски свинчета могат да бъдат различни модели и от различни материали - дърво, пластмаса или метал. Не трябва животното да е в много малка клетка, размерът и трябва да бъде не по-малко от 30 см х 40 см. За отглеждане на възрастни свинчета, които не могат да скачат, клетката може да бъде отворена с височина около 30 см.  Тъй като по-младите свинчета са по-подвижни и в даден момент могат да решат да се измъкнат, ако височината и е по-малко от 35 см, то се препоръчва те да бъдат отглеждани в покрити обиталища, например пластмасови корита с клетка отгоре или с пластмасово покритие. Пластмасовото покритие ще ви спести стърготините по земята и опасността от смъртоносни течения, но в същото време вентилацията му не е толкова хубава и в летните горещини влажността се повишава значително и прасенцата могат да страдат заради липсата на кислород и прегряване. Същата е ситуацията и с аквариумите.  Счита се, че най-удачни са клетките с корито и метална решетка отгоре. Подът задължително се застила със стърготина, по-едрата е по-добра, макар и да се овлажнява по-бързо. Ситната стърготина дразни очите и дихателните пътища на животното и то може да започне да киха и да кашля, като дори има случаи това да доведе до трайно заболяване на дихателните пътища. Ароматизираните стърготини, честно казано не са за предпочитане. Те също дразнят обонянието и дихателната му система. В клетката се поставят поилка и хранилка. Хранилката е добре да бъде със широка основа, метална или керамична, достатъчно тежка за да не я обръщат свинчетата постоянно. Добра работа вършат металните хранилки за котки ;) Леки и с широка основа, те са невъзможни за обръщане. Размери в зоомагазините не липсват, както и различните видове поилки. Преди да купите поилка, задължително се подсигурете, че ще пасне на вашата клетка начинът по, който се захваща за нея.
Тъй като свинчетата са гризачи, техните зъби постоянно растат. Добре е да имат нещо твърдо дървено да гризат в клетката, за да могат да ги точат на него. Клон от плодово дръвче, някакъв вид дървена къща, примерно. Не е добре да им се дават пластмасови играчки, тъй като могат да отчупят парченце, да го глътнат и да се задавят. Стърготините трябва да се сменят на всеки 2-3 дена максимум, за да няма миризма от животинчетата. Морските свинчета са чисти животни и обикновено ходят до тоалетна на едно и също място, затова ако им сложите някакво малко коритце пълно със стърготина (естествено ако клетката позволява), те винаги ще ходят на това място "по нужда"(естествено след като известно време коритцето е било там). Това ще ви спести доста смяна на стърготината, но пък коритцето ще трябва да се изпразва и мие, после пълни със стърготина отново всеки ден, а клетката веднъж в седмицата.
Свинчетата не обичат течения и повишена влажност. Клетката им трябва да е далеч от радиатори и печки, на добре осветено място но същевременно не на пряко слънце, тъй като прегряването също им вреди. Не трябва да разполагате клетката на терасата. Препоръчителната температура е 18-20 градуса С. По наблюдения дългото понижаване на температурата на мястото, където обитават свинчетата под 10 градуса С, е опасно и може да доведе до смъртта на животното.

Малко история

 Хората често питат защо е така наречено морското свинче, въпреки че няма нищо общо с морето, нито по отношение на прасетата? Що се отнася до "море" се предполага, че тези животни са били разпространени в Европа от запад на изток, и в Русия името има смисъл на животни които са дошли през морето в кораби, или отвъд морето "зад-морски". В началото тези животни се разпространяват в Европа през Германия и Холандия, където са били известни като "индийски" свинчета. От своя страна названието "свинче" му е дадено от първите испанци проникнали в Перу. Там те виждат за продажба малко животно, наподобяващо, по тяхно мнение, прасе-кърмаче. От друга страна, по това време се е смятало все още че Америка е част от е Индия. Именно затова животинчето получава името Porco da India, или индийско прасе, въпреки че всъщност с Индия няма нищо общо. На английски морското свинче се нарича Guinea Pig. Има две версии на превод на името. Тъй като на английски Guinea е Гвинея - смята се, че може да се дължи на погрешното мнение, че родното място на тези животни е африканската държава Гвинея. Но има и друга версия на превода на значението на името. В основата си животните са били донесени в Европа през XVI век, на испанците, които са открили Южна Америка. Първоначално те са били използвани в Европа като домашни любимци, и са били сравнително редки и скъпи. По онова време най голямата английска парична единица е била гвинеята. Следователно, гвинея свинче, т.е. "скъпо свинче". Но дори и с тази версия на заглавието, е трудно да се постигне единство в неговото тълкуване. Принципно е трудно да се даде предпочитание на някоя от тези версии. Заради каквото и да е било наречено така, бедното животно все още има да плаща за грешките на пионерите. При ветеринарите има известни случаи, когато след като купуват животното, новите собственици го пускат в аквариум или в буре с вода "да поплува" - все пак свинчето е "морско". Дори наскоро един такъв стопанин се обадил на местния зоомагазин да се оплаче, че прасенцето в началото плувало, а след това спряло по някаква причина и отишло на дъното. Така че, ако решите да си вземете морско свинче, трябва първо добре да се запознаете с неговата биология и да сте наясно, че повечето от дивите му родственици не плуват. При все, че между тях има и такива , които се справят добре в тази област - това е по-скоро изключение от общото правило.

Запознайте се с любимците си!

Предлагам на вниманието на всички, които отглеждат и се радват на компанията на морско свинче или желаят за в бъдеще да се грижат за такова мило животно. В този блог ще се постарая да има достатъчно полезна информация за тези готини животинки и същевременно да обменяме опитности - радости и неволи свързани с домашните ни любимци!

Морските свинчета принадлежат към най-многобройната група бозайници - гризачите.Най-характерната черта, която обединява гризачите и ги отличава от членовете на други групи - е особената структура на стоматологичната система. На горната и долната челюст са разположени по един чифт резци, които са много големи, лишени от корени и растат през целия живот на животното. Края на резците има форма на длето-заострена, предната стена е покрита с един дебел слой много твърд емайл, а задната страна с тънък слой, или напълно лишена от емайл, което води до неравно износване и така те винаги остават остри. Морските свинчета принадлежат към семейство свинчета (Cawiidae), който съчетава два типа животни, различни на външен вид: едни са морските свинчета, и други (мара) - гризачи с доста по-дълги крака. 23 вида са познати, и всички те живеят в Южна Америка.  Възрастните екземляри достигат на дължина до 25 - 35 см, а на тегло 600 - 900 г. Морското свинче няма опашка и има къси крачета, като задните са с три пръста, а предните с четири. В родината си морските свинчета,са наричани aperea, aporea или gui. Първо са били опитомени от индианците на инките, които не само ги опитомяват като сладки малки домашни животни, но ги използват и в хранително-вкусовата област и за принасяне на жертви. Индианците вярват, че морското свинче приема болестите в себе си и по този начин избавя хората от тях. В днешно време големите морски свинчета (с тегло до 2,500 гр) се отглеждат за месо в Перу, Боливия, Колумбия и Еквадор. Най-близкият див роднина на нашите морски свинчета са кавиите (Cavia cutleri) - обитаващи сухите долини на Андите. Тези животни живеят в групи от 5-15 животни в дупки в земята. На свобода кавиите се размножават през цялата година.Бременността продължава около 65 дни. Женските раждат от 1 до 4 малки, които се хранят мляко в продължение на 3 седмици. Животните достигат полова зрялост на възраст от 2 месеца.